Плуването е много стар спорт. Най-ранните доказателства са на скални рисунки отпреди 6 000 г. Първите писмени доказателства са отпреди 2000 години. Гилгамеш, Илиадата и Одисеята са други източници, по които се съди за плуването като физическо занимание от дълбока древност.

Древните гърци не включват плуването в олимпийските си игри, но го практикуват и често строят басейни в баните си. В Япония около 36 година пр.Хр. се провеждат състезания по плуване между самураите, които са първите известни състезания по този спорт.

По време на Средновековието сред изискванията към рицарите е да могат да плуват, но това занимание постепенно запада, след като обществото става по-консервативно.

Първата национална плувна организация е създадена в Япония през 1603 г. Първият справочник по плуване “Изкуството на плуването” (The Art of Swimming) е написан във Франция през 1696 г. Тази книга е преведена и на английски и се ползва много дълго време. Първият немски плувен клуб е създаден в Берлин през 1837 г.

През 1844 г. в Лондон се провежда състезание по плуване, в което участват и индианци. Докато всички останали плуват бруст, индианците плуват в стил, подобен на днешния свободен стил, който е значително по-бърз, и печелят лесно. При описанието на този стил се казва, че ръцете им се движат като вятърна мелница, а краката – нагоре и надолу.

Първият закрит плувен басейн е открит в Англия през 1862 г. Капитан Матю Уеб е първият човек, преплувал Ла Манша през 1875 г. Дължината от 34,21 km той преплува за 21 часа и 45 минути. В продължение на 31 г. след това никой друг не опитва да направи същото.

Плуването е сред олимпийските спортове на първите модерни олимпийски игри през 1896 г., но по онова време е открит само за мъже, които се състезават в 4 различни дисциплини. На жените е разрешено да се състезават едва на олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г.

Джони Вайсмюлер[3] (2 юни 1904 – 20 януари 1984) слага началото на нова златна ера в историята на плуването. Той е американски плувец и първият, преплувал 100 метра под 1 минута. Печели 5 златни олимпийски медала и 1 бронзов. Поставя 67 световни рекорда. След като приключва състезателната си кариера, става актьор, като играе ролята на Тарзан в 12 филма. Негово дело е известният характерен вик на Тарзан.

През 1928 г. за първи път се използва подводна фотография, за да се изследват движенията на спортистите. Различните стилове в плуването еволюират и се променят няколко пъти. През 1972 г. на олимпийските игри в Мюнхен Марк Шпиц поставя своеобразен рекорд. Той печели 7 златни медала със 7 световни рекорда.

Спортно плуване в България

За началото на спортното плуване в България има 2 основни тези.Първата (по-разпространена и официално приета) е, че то е родено на 28 септември 1931 г., когато в София на басейн “Дианабад” се провеждат Балкански игри по плуване с участието на България и Гърция. Втората теза (по-слабо известна) сочи датата 18 май 1923 г., когато във Варна е учреден Български Народен Морски Сговор (БНМС) – организацията първа ръководила и администрирала плувния спорт в тогавашна България. Датата 18 май 1923 г. привлича все повече поддръжници. През 2008 година за първи път 18 май е честван във Варна. Основният недостатък на датата 28 септември 1931 г. е, че тя не е свързана с общобългарска плувна проява, докато 18 май 1923 г. е. Експерти предполагат, че датата 18 май 1923 година в крайна сметка ще надделее.

За историята на плуването в България има издадени няколко книги и десетки статии. Най-авторитетните познавачи и историци са доц. д-р Миролюб Кутинчев (починал), Христофор Панайотов (починал), доц. д-р Христо Константинов и Иван Цанов д-р.

Най-известните журналисти, които пишат за плуване в България в момента са Николай Г. Кръстев (в. Дневен Труд), Василен Димитров и Иван Цанов (Първи Български Плувен Сайт). В миналото най-запалените по плуването журналисти са били Александър Бойнов (починал) и Иво Палийски. Най-популярният плувен статистик е Румен Атанасов от Пловдив. Най-популярната плувна медия е Първи български плувен сайт с около 24500 импресии дневно – собственост на Асоциацията на българските плувци, създаден на 8 юни 2002 г. [5]. Богат снимков материал от актуални състезания за плуване в България и странство се публикува на сайта собственост на Евгени Цеков. [6]

С големи научни приноси е доц. д-р Тодор Рачев (починал). Плувни легенди са още: Емануил Атанасов (Емата) от София (починал), Максим Станишев от София (починал), Атанас Гинчев (Буби) от София, Стефан Попов-Замората от София (починал), Алекси Алексиев-Папата от Варна (починал), Милко Рачев-Бати Милко от Варна и Антон Митров-бате Тони от Велинград (починал).

Най-известната българска плувкиня е Таня Богомилова (олимпийска шампионка от Сеул 1988 г.), а най-известният български плувец е Петър Стойчев (десеткратен носител на Световната купа на ФИНА по плувен маратон). Други много известни български плувци са Антоанета Френкева (Смолян), Соня Дангалакова (Пазарджик), Мария Николова (Варна), Жанет Славчева (София), Юлиян Русев (Варна), Стефан Георгиев (Пловдив), Георги Михалев (Бургас), Денислав Калчев (Силистра) и Михаил Александров (България-САЩ).

Към октомври 2012 г. със състезателно плуване в България се занимават около 3250 човека (картотекирани в БФПС), а хората, които могат да плуват и се интересуват от спортно плуване в България са около половин милион. Най-добрите български плувни клубове според класирането по точки за купа “България” за 2009 г. са: ЖПК Младост’91 (Пловдив), Ирис (Русе), НСА (София), Бриз (Бургас), Вихрен (Сандански), София’21 (София), Лято-Връбница (София), Черно море – Армеец (Варна), Левски (София), Албатрос 2001 (Варна), Торпедо (Варна). Най-добре развито e спортното плуване в София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Сандански и Велинград.

Председател на Управителния съвет на Българска федерация плувни спортове е Георги Аврамчев, а генерален секретар е Таня Богомилова-Дангалакова. Мениджър-селекционер на националния отбор е Георги Дангалаков. БФПС членува в ЛЕН (Европейска лига по плуване) и ФИНА (Световна федерация по плуване за аматьори).

На 3 април 2008 г. в София е основана Асоциация на българските плувци. За председател е избран Николай Г. Кръстев, а за генерален секретар Иван Цанов. На 17 март 2010 г. Асоциацията на българските пувци с подкрепата на Българска федерация плувни спортове и Българска федерация водна топка издаде първи брой на списание “Плуване & Водна топка”

Никой не знае (дори държавните и статистическите структури) точният брой на плувните басейни за спортно плуване в България (25 и 50-метрови), но се предполага, че са над 300. На изискванията на международните стандрати отговорят обаче само няколко от тях. Най-легендарните басейни в България за спортно плуване са пет – басейн “Диана бад” в София (50-метров открит басейн – построен 1931 г.), басейн “Спартак” в София (50-метров покрит басейн – построен 1968 г.), басейн “Спортна палата” в София (25-метров покрит басейн), в Пловдив (25-метров покрит басейн “Младост” – построен 1973 г.) и във Варна (плувен комплекс “Приморски” с два открити 50-метрови басейни – “Юлиян Русев” (за плуване) и “Алекси Алексиев” (за скокове и водна топка) – построен 1964 г., основно ремонтиран през 2008 г.).

. е спортистът, който се доближава до този рекорд с 6 златни и 2 бронзови. На олимпийскитепрез 2008 г. Майкъл печели 8 златни медали със 7 световни рекорда, като по този начин подобрява рекорда на Шпиц. Той също така държи рекорда по най-много златни олимпийски медала – 18, както и по най-голям брой олимпийски медала – 22.